Волтер — Кандид — или оптимизмът — преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759 (27) — Моята библиотека Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене. ВолтерКандид или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759 (27) Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека! Информация (Прескачане на информацията) Оригинално заглавие: [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние) Превод от френски: Боян Атанасов, ???? (Пълни авторски права) Етикети: Философия Все още не са дадени читателски мнения за произведението. Показване на цялото произведение Съдържание (Прескачане на съдържанието) ГЛАВА I. КАК КАНДИД БЕШЕ ВЪЗПИТАН В ЕДИН КРАСИВ ЗАМЪК И КАК БЕ ИЗГОНЕН ОТ СЪШИЯ ГЛАВА II. КАКВО СТАНА С КАНДИД, КОГАТО ПОПАДНА СРЕД БЪЛГАРИТЕ ГЛАВА III. КАК КАНДИД ИЗБЯГА ОТ БЪЛГАРИТЕ И КАКВО СТАНА ПОСЛЕ С НЕГО ГЛАВА IV. КАК КАНДИД СРЕЩНА СВОЯ БИВШ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ, ДОКТОР ПАНГЛОС, И КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО-НАТАТЪК ГЛАВА V. БУРЯ, КОРАБОКРУШЕНИЕ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ С ДОКТОР ПАНГЛОС, КАНДИД И АНАБАПТИСТА ЖАК ГЛАВА VI. КАК НАПРАВИХА ЕДНО ПРЕКРАСНО АУТОДАФЕ, ЗА ДА СПРАТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА, И КАК НАЛОЖИХА КАНДИД С ТОЯГИ ПО ЗАДНИКА ГЛАВА VII. КАК ЕДНА СТАРИЦА СЕ ПОГРИЖИ ЗА КАНДИД И КАК ТОИ ОТНОВО НАМЕРИ ТАЗИ, КОЯТО ОБИЧАШЕ ГЛАВА VIII. ИСТОРИЯТА НА КЮНЕГОНД ГЛАВА IX. КАКВО СЕ СЛУЧИ С КЮНЕГОНД, КАНДИД, ВЕЛИКИЯ ИНКВИЗИТОР И ЕДИН ЕВРЕИН ГЛАВА X. КАКВА БЕДА СПОЛЕТЯ КАНДИД, КЮНЕГОНД И СТАРАТА, КОГАТО ПРИСТИГНАХА В КАДИКС, И КАК ЗАМИНАХА С КОРАБ ЗА НОВИЯ СВЯТ ГЛАВА XI. ИСТОРИЯТА НА СТАРИЦАТА ГЛАВА XII. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЕЩАСТИЯТА НА СТАРИЦАТА ГЛАВА XIII. КАК КАНДИД БЕШЕ ПРИНУДЕН ДА СЕ РАЗДЕЛИ С КРАСИВАТА КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА ГЛАВА XIV. КАК КАНДИД И КАКАМБО БЯХА ПРИЕТИ ПРИ ЙЕЗУИТИТЕ В ПАРАГВАЙ ГЛАВА XV. КАК КАНДИД УБИ БРАТА НА СКЪПАТА СИ КЮНЕГОНД ГЛАВА XVI. КАКВО СЕ СЛУЧИ НА ДВАМАТА ПЪТНИЦИ, КОГАТО СРЕЩНАХА ДВЕ МОМИЧЕТА, ДВЕ МАЙМУНИ И ДИВАЦИТЕ, НАРЕЧЕНИ „ОРЕХОНИ“ ГЛАВА XVII. КАК КАНДИД И СЛУГАТА МУ ПРИСТИГНАХА В СТРАНАТА НА ЕЛДОРАДО И КАКВО ВИДЯХА ТАМ ГЛАВА XVIII. КАКВО ВИДЯХА ПЪТНИЦИТЕ В СТРАНАТА ЕЛДОРАДО ГЛАВА XIX. КАКВО ИМ СЕ СЛУЧИ В СУРИНАМ И КАК КАНДИД СЕ ЗАПОЗНА С МАРТЕН ГЛАВА XX. КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО МОРЕ НА КАНДИД И НА МАРТЕН ГЛАВА XXI. КАНДИД И МАРТЕН СЕ ПРИБЛИЖАВАТ ДО БРЕГОВЕТЕ НА ФРАНЦИЯ И МЪДРУВАТ ГЛАВА XXII. КАКВО СЕ СЛУЧИ НА КАНДИД ВЪВ ФРАНЦИЯ ГЛАВА XXIII. КАНДИД И МАРТЕН НАБЛИЖАВАТ АНГЛИЙСКИЯ БРЯГ. КАКВО ВИЖДАТ ТАМ ГЛАВА XXIV. ЗА ПАКЕТ И ХИРОФЛЕ ГЛАВА XXV. ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОКОКУРАНТЕ, ВЕНЕЦИАНСКИ БЛАГОРОДНИК ГЛАВА XXVI. КАК КАНДИД И МАРТЕН ВЕЧЕРЯХА С ШЕСТИМА ЧУЖДЕНЦИ И КОИ БЯХА ТЕ ГЛАВА XXVII. ПЪТУВАНЕ НА КАНДИД ДО ЦАРИГРАД ГЛАВА XXVIII. КАКВО СЕ СЛУЧИ НА КАНДИД, КЮНЕГОНД, ПАНГЛОС, МАРТЕН И ПР ГЛАВА XXIX. КАК КАНДИД ОТНОВО НАМЕРИ КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА ГЛАВА XXX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ГЛАВА XXVII ПЪТУВАНЕ НА КАНДИД ДО ЦАРИГРАД Верният Какамбо беше вече получил съгласието на турския капитан, който щеше да отведе султан Ахмед в Цариград, да вземе Кандид и Мартен на кораба. Двамата тръгнаха за пристанището, след като смирено се поклониха на негово сиромашко височество. Пътем Кандид казваше на Мартен: — Ето че вечеряхме с шестима свалени царе! И между тези шестима имаше един, комуто дадох милостиня. Може би има много други крале, които са още по-нещастни. Колкото до мен, аз загубих само сто овце и сега бързам да се хвърля в обятията на Кюнегонд. — Още веднъж ще ви кажа, драги ми Мартен, Панглос беше прав: всичко върви добре. — Дано да е така — отвърна Мартен. — Какво невероятно нещо преживяхме във Венеция! Никога не се е чуло, ни видяло шестима свалени царе да вечерят заедно в кръчма. — Това не е по-необикновено — възрази Мартен — от повечето неща, които ни се случиха. Много обикновено нещо е царе да бъдат свалени от престола. А колкото до честта, която имахме, да вечеряме с тях, това е нещо, което не заслужава нашето внимание. Какво значение има с кого вечеряш, щом си хапваш добре. Щом се качи на кораба, Кандид се хвърли на врата на бившия си слуга, своя верен приятел Какамбо. — Е, кажи — рече му той, — какво прави Кюнегонд? Все тъй ли е чудо на красотата? Обича ли ме все още? Как е тя? Ти сигурно си й купил дворец в Цариград? — Скъпи господарю — отговори Какамбо, — Кюнегонд мие паници на брега на Мраморно море в дома на един бивш владетел, който има твърде малко паници. Тя е робиня в дома на един бивш крал на име Рагоцки, комуто турският султан дава три екю на ден, за да живее. Но още по-тъжно е, че Кюнегонд загуби красотата си и сега е отвратително грозна. — О, красива или грозна — извика Кандид, — аз съм почтен човек и моят дълг е да я обичам вечно. Но как е могла тя да изпадне в това унизително положение, след като ти взе със себе си пет-шест милиона? — Ето какво — отвърна Какамбо, — нали трябваше да дам два милиона на сеньор дон Фернандо д’Ибараа и Фигеора и Маскаренес и Лампурдос и Суза, управител на Буенос Айрес, за да получа разрешение да отведа госпожица Кюнегонд, а след това един пират най-майсторски ми отне остатъка. Че къде ли не ни води този пират — на нос Матапан, на остров Милос, в Никария, на Самос, в Петра, на Дарданелите, на Мраморно море, в Скутари! Кюнегонд и старицата сега слугуват в дома на принца, за когото ви говорих, а аз пък съм роб на сваления султан. — Какъв низ от страхотни злочестини! — рече Кандид. — Но в края на краищата аз все още имам няколко диаманта: лесно ще освободя Кюнегонд. Колко жалко обаче, че е толкова погрозняла. След това, обръщайки се към Мартен: — Как смятате — рече той, — кой е най за окайване: султан Ахмед, император Иван, крал Чарлз-Едуард или аз? — Нищо не мога да кажа — отвърна Мартен, — би трябвало да бъда вътре в сърцата ви, за да зная. — О — каза Кандид, — ако Панглос беше тук, той щеше да знае това и да ни го каже. — Не зная с какви везни би могъл да премери нещастията на хората вашият Панглос и да прецени мъките им — рече Мартен. — Единственото, което мога да предположа, е, че на земята има милиони хора сто пъти по за оплакване от крал Чарлз-Едуард, император Иван и султан Ахмед. — Това е напълно възможно — съгласи се Кандид. За няколко дни стигнаха при протока на Черно море. Най-напред Кандид откупи Какамбо на много висока цена. Без да губи време, той скочи в една галера с другарите си, за да отиде да търси Кюнегонд на брега на Мраморно море, колкото и да бе погрозняла. Между каторжниците имаше двама, които гребяха много лошо и които капитанът на турската галера шибаше от време на време по голите рамене с бич от волска кожа. Подтикнат от вродената си доброта, Кандид се вгледа в тях по-внимателно, отколкото в другите каторжници, и се приближи, изпълнен със състрадание. Стори му се, че някои черти на обезобразените им лица имат слаба прилика с лицето на Панглос и на нещастния йезуит, барона, брата на госпожица Кюнегонд. Тази мисъл го развълнува и натъжи. Той се вгледа още по-внимателно в тях. — Наистина — каза той на Какамбо, — ако не бях видял със собствените си очи как обесиха философа Панглос и не бях имал нещастието да убия барона, бих помислил, че и двамата гребат в тази галера. При думите „барона“ и „Панглос“ двамата каторжници нададоха вик, изпуснаха греблата си и останаха като вцепенени. Капитанът на галерата изтича към тях и ударите с бича заваляха като град. — Спрете, спрете, господине — извика Кандид. — Ще ви дам колкото искате пари. — Как, това е Кандид! — казваше единият каторжник. — Как, това е Кандид! — повтаряше другият. — Сън ли е това? — рече Кандид. — Действителност ли е това? Аз ли съм в тази галера? Нима това е господин баронът, когото убих? Нима това е философът Панглос, когото видях обесен? — Ние сме, ние сме — отговаряха те. — Как, това ли е великият философ? — казваше Мартен. — Е, господин капитан — рече Кандид, — колко пари искате като откуп за господин Тундер-тен-тронк, един от първите барони на империята, и за господин Панглос, най-дълбокия метафизик в Германия? — Християнско куче — отвърна капитанът, — щом като тия две християнски псета са барони и метафизици — навярно големи чинове в тяхната страна, — ще ми платиш петдесет хиляди секвини. — Ще ги получите, господине. Закарайте ме бързо, като светкавица, в Цариград и веднага ще ви платя. А, не, заведете ме най-напред при госпожица Кюнегонд. Още при първите думи на Кандид капитанът насочи към града носа на кораба, който се понесе напред по-бързо от птица. Кандид непрестанно прегръщаше барона и Панглос. — Но как не съм ви убил, драги бароне? А вие, скъпи Панглос, как сте още жив, след като ви обесиха? И защо и двамата сте гребци в турска галера? — Наистина ли милата ми сестра е в тази страна? — питаше баронът. — Да — отговаряше Какамбо. — Значи, отново виждам моя мил Кандид — викаше Панглос. Кандид им представи Мартен и Какамбо. Всички се разцелуваха, всички говореха едновременно. Галерата летеше, те бяха вече в пристанището. Доведоха един евреин, комуто Кандид продаде за петдесет хиляди секвини един диамант, който струваше сто хиляди, евреинът обаче се закле в името на Авраама, че не може да му даде повече. Откупът на барона, и Панглос бе платен веднага. Философът се хвърли в краката на своя освободител и ги обля в сълзи. Другият му благодари, като кимна с глава, и му обеща да му върне парите при първа възможност. — Но възможно ли е сестра ми да се намира в Турция? — повтаряше той. — Няма нищо по-възможно — отговаряше Какамбо, — тъй като тя търка съдовете в дома на един трансилвански княз. Намериха двама други евреи, Кандид извади още диаманти и всички тръгнаха с една друга галера да освободят Кюнегонд. Към следващата част → Авторско право © Боян Атанасов, превод от френски Постоянен адрес на страницата: http://purl.org/NET/mylib/text/5505/27 Моята библиотека Лични инструменти Настройки Регистрация Вход Навигация Автори Преводачи Заглавия Случайно заглавие Поредици Етикети Новини История Сканиране Читател. мнения Литер. новини Форум Статистика Връзки Обратна връзка Търсене по: Автор Преводач Заглавие Поредица Етикет на: Размер на шрифта (Избор) 10 пиксела 11 пиксела 12 пиксела 13 пиксела 14 пиксела 15 пиксела 16 пиксела 17 пиксела 18 пиксела 19 пиксела 20 пиксела 21 пиксела 22 пиксела 24 пиксела 26 пиксела 28 пиксела 30 пиксела 32 пиксела 34 пиксела 36 пиксела 38 пиксела 40 пиксела Прегледи Суров текст Суров текст (zip) Суров текст (win) Суров текст (mik) Суров текст (dos) Полезно » Уикипедия » БГ-Фантастика » Уикиречник » Файърфокс Желаете да помогнете? Сканирайте книга! За Моята библиотека Правила Моята библиотека се задвижва от mylib. Това е краят на страницата. Можете да се върнете в началото й или да посетите началната страница. Прочистване на склада shimadzu 2-79 2110 mobil gargoyle alfa laval - telecomfm gsmphone tomb raider